Есен във Верила
След свеж дъжд в планините голи,
по късна есен леден дъх люлее клюмнала топола.
Лъчите лунни сред борове сияят,
върху скалите остри бистрият поток играе.
Шаварът шепне за платно,
що белят женски длани,
рибарски лодки разлюляват
на лилиите белите екрани.
Макар и пролетта да си отиде,
твоето място тук сега е —
виж го, запомни го.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Симеонов Всички права запазени
