Есенен лов

Поезия » Философска

1.2K 0 9

ЕСЕНЕН ЛОВ

Потъвам в шумоляща, разголена гора...

Ветрецът поизпраща поредната зора...

И сойка ме предава в предутринния стрес...

Животът продължава със ловни страсти днес...

Подпирам пушка празна до близкото дърво -

не искам да я дразня със живо същество...

Напрегнато се вслушвам в добрата тишина...

Да слушаш е изкуство... Без чувство за вина...

Край мене ще прибягат, тъй както съм подпрян,

сърна или пък заек, а може би глиган...

А може и да зърна как в нечии очи

светът, от страх посърнал, ще се отдалечи...

И дъх на гнила шума ще вдишвам във захлас...

... Ловът е скудоумен, от него щом съм част...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря ви, че сте прочели, Паула, Веселка и Безжичен! Така си е, Безжичен - хубави са горите тук, макар и доста поизсечени напоследък... Но поне спомените ни не могат да изсекат!...

2009-11-14T23:55:09+02:00
Bezzhichen (Безжичен)

Пак страхотна картина, а и онези гори, там където ходиш, са неописуемо красиви и странни, нали?

2009-11-14T23:02:57+02:00
VesiP (Веселка Пенова)

Одобрявам празната пушка!
А стихът ти много ми хареса!

2009-10-07T19:23:30+03:00
paula (Паула Петрова)

Хареса ми!

2009-10-06T23:02:03+03:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Благодаря, че сте се отбили и прочели, Петя и Нели! Хубава вечер и мъдра есен!

2009-10-06T18:35:40+03:00