Ванилин (Ванилин Гавраилов) Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137
Oct 6, 2009, 2:57 PM

Есенен лов

1.2K 0 9

ЕСЕНЕН ЛОВ

 

Потъвам в шумоляща, разголена гора...

Ветрецът поизпраща поредната зора...

И сойка ме предава в предутринния стрес...

Животът продължава със ловни страсти днес...

 

Подпирам пушка празна до близкото дърво -

не искам да я дразня със живо същество...

Напрегнато се вслушвам в добрата тишина...

Да слушаш е изкуство... Без чувство за вина...

 

Край мене ще прибягат, тъй както съм подпрян,

сърна или пък заек, а може би глиган...

А може и да зърна как в нечии очи

светът, от страх посърнал, ще се отдалечи...

 

И дъх на гнила шума  ще вдишвам във захлас...

... Ловът е скудоумен, от него щом съм част...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Благодаря ви, че сте прочели, Паула, Веселка и Безжичен! Така си е, Безжичен - хубави са горите тук, макар и доста поизсечени напоследък... Но поне спомените ни не могат да изсекат!...
  • Bezzhichen (Безжичен)
    Bezzhichen (Безжичен)
    Пак страхотна картина, а и онези гори, там където ходиш, са неописуемо красиви и странни, нали?
  • VesiP (Веселка Пенова)
    VesiP (Веселка Пенова)
    Одобрявам празната пушка!
    А стихът ти много ми хареса!

  • paula (Паула Петрова)
    paula (Паула Петрова)
    Хареса ми!
  • Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Благодаря, че сте се отбили и прочели, Петя и Нели! Хубава вечер и мъдра есен!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0