Ванилин (Ванилин Гавраилов) Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137
6 oct 2009, 14:57

Есенен лов

1.2K 0 9

ЕСЕНЕН ЛОВ

 

Потъвам в шумоляща, разголена гора...

Ветрецът поизпраща поредната зора...

И сойка ме предава в предутринния стрес...

Животът продължава със ловни страсти днес...

 

Подпирам пушка празна до близкото дърво -

не искам да я дразня със живо същество...

Напрегнато се вслушвам в добрата тишина...

Да слушаш е изкуство... Без чувство за вина...

 

Край мене ще прибягат, тъй както съм подпрян,

сърна или пък заек, а може би глиган...

А може и да зърна как в нечии очи

светът, от страх посърнал, ще се отдалечи...

 

И дъх на гнила шума  ще вдишвам във захлас...

... Ловът е скудоумен, от него щом съм част...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Благодаря ви, че сте прочели, Паула, Веселка и Безжичен! Така си е, Безжичен - хубави са горите тук, макар и доста поизсечени напоследък... Но поне спомените ни не могат да изсекат!...
  • Bezzhichen (Безжичен)
    Bezzhichen (Безжичен)
    Пак страхотна картина, а и онези гори, там където ходиш, са неописуемо красиви и странни, нали?
  • VesiP (Веселка Пенова)
    VesiP (Веселка Пенова)
    Одобрявам празната пушка!
    А стихът ти много ми хареса!

  • paula (Паула Петрова)
    paula (Паула Петрова)
    Хареса ми!
  • Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Благодаря, че сте се отбили и прочели, Петя и Нели! Хубава вечер и мъдра есен!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0