Есенен натюрморт
С усмивка, с поглед замечтан
пристъпвам по полята – към звездите.
Последен слънчоглед – залог отбран
и вече есенни са ми мечтите.
От коша с гроздове и дюли
намигват орехи и лешници.
Дали от есента сме чули,
че има на света и грешници?
Последни птиците отлитат.
А слънцето дали ще се покаже?
И помежду си хората се питат –
със мрак ли зимата ще ни накаже?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bo Boteva Всички права запазени
