Есенен натюрморт

С усмивка, с поглед замечтан

пристъпвам по полята – към звездите.

Последен слънчоглед – залог отбран

и вече есенни са ми мечтите.

От коша с гроздове и дюли

намигват орехи и лешници.

Дали от есента сме чули,

че има на света и грешници?

Последни птиците отлитат.

А слънцето дали ще се покаже?

И помежду си хората се питат –

със мрак ли зимата ще ни накаже?