28.02.2017 г., 14:23  

Есенен отговор

1.2K 0 0

Провокирано от "Листи есенни падат" на Д. Димитров (hero)

 

 

Всяка есен, любими,
"Листи есенни падат".
И преносно сме с теб "преди зимата".

За това, може би,
аз до тебе присядам.
Впрочем, аз и не съм си отивала.

Аз съм твойта фантазия;
дълги, дълги години ти
ме измисляше и забравяше,

но не спираше.

Да, повика ме, обедно;
обещах ти и влязох.
Приласкай ме; от студ чак съм синя!

От мъглата потръпваме.
Тя владее душите ни.
За това ме извика, признаваш ли?

Разсъбличаш ме. Стига ти
нежост безкалорийна –
завладяваме се чрез тялото.

Пренебрегваш "вината си".
Сядам леко на скута ти.
За това ли затваряш очите си?

Да не чуеш "Обичам те"?
Само леко изстенване
и заравяш ръце във минутите.

За "следите в душите ни" 
- колко точно го казваше!
те, душите ни път с коловози са.

Толкоз много любовници
през калта им са газили...
Не задавам излишни въпроси.

Ще зачена детето ни.
Да, решила съм в себе си.
Без баща ще го гледам. Забрави ли -

аз съм есенна, време е
да си сбъдна надеждата.
Ти "заблуда" я кръсти. Напразно.

Лепнем, да - от усилие
да попием с телата си
всяка капка с телесните течности.

Имаш кърпичка? Странно е
как посочваш вратата и
да си тръгна веднага копнееш.

И се взираш в прозореца –
не след мен, след децата как
свойте есенни листи събират.

Не копнеж утолен,
не и тоз листопад,
нещо друго в нас сякаш умира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...