20.09.2021 г., 20:43

Есенен романс

615 0 0

Есенен романс

 

А Есента дойде,

не можем да я спрем!...

Тя до сега не бе́

добавяла проблем

към всичко онова́,

което ни гнети́:

– разблудни сетива́,

– несбъднати мечти...

 

Животът бе суров,

непредвидим бе той:

отказваше любов,

предлагаше – запой...

Обаче за това́

сега да не виним

духът на Есента –

нахлул непредвидим!...

 

Но ето я дошла́

със  ветрове́, с мъгли

тя пита за това́:

– Какво не сме могли́

да свършим до сега́

във нашият Живот

и някак: „ей така́“

сме пропиляли в ход...

 

–Богатствата на дни

за нас от Вечността

загатнали сами́,

че може в Есента –

тъй, някога, веднъж

отново с благослов:

– Жена да срещне Мъж

в разтърсваща Любов!...

 

И вече във едно́,

(затрогващо сега) –

не питайки: „Защо?“

да тръгнат под ръка

към Оня втори шанс

възможен в Есента,

получили в аванс –

Нов дял от Вечността!...

 

... но вече с мъдростта

на опит придоби́т

ще пазят щедростта –

превърната във мит...

Разбрали, че в Света

реално се живей

и грях е: от Страстта

и миг да се пилей...

 

Така че в Есента

ако случайно Ти

си срещнал Любовта –

при нея остани́!...

И някъде напред

(не в спомени назад!)

ще има Страст за теб

и в Есенният свят!...

 

... А всеки нейде спрял

на при́пек в Есента –

навярно би разбрал

за нея същността...

Тя идва като дар,

задъхана при нас –

с вълшебства и нектар

за късната ни Страст...

 

... Във чудния сезон

на зрялост и мъгли,

във който по закон

и често дъжд вали́ –

щом срещнеш Любовта

благословен бъди́:

със Есен в Есента!...

 

... И не пропускай миг

да бъде не живян,

и не отронвай вик

заглъхнал неразбран!...

– В безумно тържество

Ти Втория си шанс

със Любовта в едно́

слей в Есенен романс!...

 

20.09.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...