20.09.2021 г., 20:43

Есенен романс

608 0 0

Есенен романс

 

А Есента дойде,

не можем да я спрем!...

Тя до сега не бе́

добавяла проблем

към всичко онова́,

което ни гнети́:

– разблудни сетива́,

– несбъднати мечти...

 

Животът бе суров,

непредвидим бе той:

отказваше любов,

предлагаше – запой...

Обаче за това́

сега да не виним

духът на Есента –

нахлул непредвидим!...

 

Но ето я дошла́

със  ветрове́, с мъгли

тя пита за това́:

– Какво не сме могли́

да свършим до сега́

във нашият Живот

и някак: „ей така́“

сме пропиляли в ход...

 

–Богатствата на дни

за нас от Вечността

загатнали сами́,

че може в Есента –

тъй, някога, веднъж

отново с благослов:

– Жена да срещне Мъж

в разтърсваща Любов!...

 

И вече във едно́,

(затрогващо сега) –

не питайки: „Защо?“

да тръгнат под ръка

към Оня втори шанс

възможен в Есента,

получили в аванс –

Нов дял от Вечността!...

 

... но вече с мъдростта

на опит придоби́т

ще пазят щедростта –

превърната във мит...

Разбрали, че в Света

реално се живей

и грях е: от Страстта

и миг да се пилей...

 

Така че в Есента

ако случайно Ти

си срещнал Любовта –

при нея остани́!...

И някъде напред

(не в спомени назад!)

ще има Страст за теб

и в Есенният свят!...

 

... А всеки нейде спрял

на при́пек в Есента –

навярно би разбрал

за нея същността...

Тя идва като дар,

задъхана при нас –

с вълшебства и нектар

за късната ни Страст...

 

... Във чудния сезон

на зрялост и мъгли,

във който по закон

и често дъжд вали́ –

щом срещнеш Любовта

благословен бъди́:

със Есен в Есента!...

 

... И не пропускай миг

да бъде не живян,

и не отронвай вик

заглъхнал неразбран!...

– В безумно тържество

Ти Втория си шанс

със Любовта в едно́

слей в Есенен романс!...

 

20.09.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...