1.10.2018 г., 14:06

Есенен сън

1K 5 9

Аз вървя сред цветята на моята бъдеща пролет,

с припламнали алени макове,упоени с росата на утрото.

И капят лъчи по лицето ми – топли и слънчеви,

като влюбена нежност, намерили пристан в очите.

 

И се радвам, сякаш цялата цветна магия е полет

към вълшебното утре, когато ще целунеш косите ми.

А аз ... като бяла мечта ще докосна сърцето ти огнено

и ще стихна, когато ме вземеш в ръцете си ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Г Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Албена! Сърдечни благопожелания от мен.
  • Хареса ми, Доче! Особено финалът!...
  • Мариана, Руми, щастлива съм от топлината, с която коментирахте стихотворението ми.Пожелавам Ви слънчеви усмивки и вдъхновение!
  • Красиво, нежно и въздействащо е, Доче! Поздрав!
  • Сърдечно благодаря,Светле! Празничен поздрав от мен!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...