Oct 1, 2018, 2:06 PM

Есенен сън

  Poetry » Love
1K 5 9

Аз вървя сред цветята на моята бъдеща пролет,

с припламнали алени макове,упоени с росата на утрото.

И капят лъчи по лицето ми – топли и слънчеви,

като влюбена нежност, намерили пристан в очите.

 

И се радвам, сякаш цялата цветна магия е полет

към вълшебното утре, когато ще целунеш косите ми.

А аз ... като бяла мечта ще докосна сърцето ти огнено

и ще стихна, когато ме вземеш в ръцете си ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Г All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Албена! Сърдечни благопожелания от мен.
  • Хареса ми, Доче! Особено финалът!...
  • Мариана, Руми, щастлива съм от топлината, с която коментирахте стихотворението ми.Пожелавам Ви слънчеви усмивки и вдъхновение!
  • Красиво, нежно и въздействащо е, Доче! Поздрав!
  • Сърдечно благодаря,Светле! Празничен поздрав от мен!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...