5.11.2010 г., 11:06

Есенен залез

1.3K 0 10

 

Огърличи ята

изнизват

от шията на Есента

жълтица Време...

Кесията на Лятото

отъняла

от Изгубена Любов

подрънква тъжно...

Ветровете

с перца закичват

пъстри

вихрополи шапки...

Обречени

на Пролетта Криле

изгарящо

се любят с Хоризонта...

Изневеряват

в Есенния залез

върху легло от спомени

като за последно...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ''Обречени

    на Пролетта Криле

    изгарящо

    се любят с Хоризонта...

    Изневеряват

    в Есенния залез

    върху легло от спомени

    като за последно''

    Остави ме без дъх...и без думи...Бъди,Оги,Бъди и не спирай!!!
  • Боже, какъв залез!!!! "пъстри вихрополи шапки..."
  • Прекрасно! Прекрасно! Прекрасно!
  • много красиво стихотворение...
    като поетична милувка за очите и душата...
  • Благодаря Ви, приятели!
    Бъдете усмихнати и вдъхновени!
    Поклон!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...