5.11.2010 г., 11:06

Есенен залез

1.3K 0 10

 

Огърличи ята

изнизват

от шията на Есента

жълтица Време...

Кесията на Лятото

отъняла

от Изгубена Любов

подрънква тъжно...

Ветровете

с перца закичват

пъстри

вихрополи шапки...

Обречени

на Пролетта Криле

изгарящо

се любят с Хоризонта...

Изневеряват

в Есенния залез

върху легло от спомени

като за последно...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ''Обречени

    на Пролетта Криле

    изгарящо

    се любят с Хоризонта...

    Изневеряват

    в Есенния залез

    върху легло от спомени

    като за последно''

    Остави ме без дъх...и без думи...Бъди,Оги,Бъди и не спирай!!!
  • Боже, какъв залез!!!! "пъстри вихрополи шапки..."
  • Прекрасно! Прекрасно! Прекрасно!
  • много красиво стихотворение...
    като поетична милувка за очите и душата...
  • Благодаря Ви, приятели!
    Бъдете усмихнати и вдъхновени!
    Поклон!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...