Nov 5, 2010, 11:06 AM

Есенен залез

1.3K 0 10

 

Огърличи ята

изнизват

от шията на Есента

жълтица Време...

Кесията на Лятото

отъняла

от Изгубена Любов

подрънква тъжно...

Ветровете

с перца закичват

пъстри

вихрополи шапки...

Обречени

на Пролетта Криле

изгарящо

се любят с Хоризонта...

Изневеряват

в Есенния залез

върху легло от спомени

като за последно...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • ''Обречени

    на Пролетта Криле

    изгарящо

    се любят с Хоризонта...

    Изневеряват

    в Есенния залез

    върху легло от спомени

    като за последно''

    Остави ме без дъх...и без думи...Бъди,Оги,Бъди и не спирай!!!
  • Боже, какъв залез!!!! "пъстри вихрополи шапки..."
  • Прекрасно! Прекрасно! Прекрасно!
  • много красиво стихотворение...
    като поетична милувка за очите и душата...
  • Благодаря Ви, приятели!
    Бъдете усмихнати и вдъхновени!
    Поклон!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...