26.10.2017 г., 1:48

Есенен звездопад

1K 0 0

Една звезда изгря над хоризонта.

Самотница.

Едва ли има по-красива на света...

Нея избрах.

Един ден при нея ще отида.

Нощем всеки път я гледам.

За радост на моето сърце..

Внезапно тя още по-силно заблестя.

Един лъч се откъсна от нея и ме прободе.

Заря избухна в моето сърце.

Дали първа тя ме избра?

Обича ли ме?

Попитах моето сърце.

Аз му вярвам

Да, първа те избра и те обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...