26.10.2017 г., 1:48

Есенен звездопад

1K 0 0

Една звезда изгря над хоризонта.

Самотница.

Едва ли има по-красива на света...

Нея избрах.

Един ден при нея ще отида.

Нощем всеки път я гледам.

За радост на моето сърце..

Внезапно тя още по-силно заблестя.

Един лъч се откъсна от нея и ме прободе.

Заря избухна в моето сърце.

Дали първа тя ме избра?

Обича ли ме?

Попитах моето сърце.

Аз му вярвам

Да, първа те избра и те обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...