26.10.2017 г., 1:48

Есенен звездопад

1K 0 0

Една звезда изгря над хоризонта.

Самотница.

Едва ли има по-красива на света...

Нея избрах.

Един ден при нея ще отида.

Нощем всеки път я гледам.

За радост на моето сърце..

Внезапно тя още по-силно заблестя.

Един лъч се откъсна от нея и ме прободе.

Заря избухна в моето сърце.

Дали първа тя ме избра?

Обича ли ме?

Попитах моето сърце.

Аз му вярвам

Да, първа те избра и те обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...