Есенен звездопад

Една звезда изгря над хоризонта.

Самотница.

Едва ли има по-красива на света...

Нея избрах.

Един ден при нея ще отида.

Нощем всеки път я гледам.

За радост на моето сърце..

Внезапно тя още по-силно заблестя.

Един лъч се откъсна от нея и ме прободе.

Заря избухна в моето сърце.

Дали първа тя ме избра?

Обича ли ме?

Попитах моето сърце.

Аз му вярвам

Да, първа те избра и те обича.