меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
12.10.2010 г., 22:14 ч.

Есени 

  Поезия » Друга
1486 0 5

Тихата есен тихо дойде...

тихо заплака над голите клони.

Тих съм и аз, и тихо усмихнат,

във тихата есен сред клонките голи. 

 

Бесилка виси си от вятър люляна,

луната е кръгла и много е тъжна,

точно през две е от облак заклана,

заплакала тихо, че ням е океана.

 

Кръстове черни, от небето увиснали,

стържат земята и рани оставят ù,

гробове разпарят и литват душите им

на мъртвите есени, тихо нагоре в безкрая.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми напомна за Никола Фурнаджиев. Прочети му стихосбирката "Пролетен вятър". Ще ти хареса, обещавам!
  • Тих съм и аз, и тихо усмихнат,
    във тихата есен сред клонките голи.

    < Много ми хареса това, поздравления.
  • "Скелети на дървета и преждевременен мрак, пронизан от изкуствена светлина" - това е мойта есен; един от кестените пред блока се прегръща с една лампа.
  • Поздрав и от мен!
  • Типично за теб... :о)
    Поздрави от една нетолкова тъжна вече душа!
Предложения
: ??:??