меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
Oct 12, 2010, 10:14 PM

Есени 

  Poetry » Other
1621 0 5

Тихата есен тихо дойде...

тихо заплака над голите клони.

Тих съм и аз, и тихо усмихнат,

във тихата есен сред клонките голи. 

 

Бесилка виси си от вятър люляна,

луната е кръгла и много е тъжна,

точно през две е от облак заклана,

заплакала тихо, че ням е океана.

 

Кръстове черни, от небето увиснали,

стържат земята и рани оставят ù,

гробове разпарят и литват душите им

на мъртвите есени, тихо нагоре в безкрая.

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми напомна за Никола Фурнаджиев. Прочети му стихосбирката "Пролетен вятър". Ще ти хареса, обещавам!
  • Тих съм и аз, и тихо усмихнат,
    във тихата есен сред клонките голи.

    < Много ми хареса това, поздравления.
  • "Скелети на дървета и преждевременен мрак, пронизан от изкуствена светлина" - това е мойта есен; един от кестените пред блока се прегръща с една лампа.
  • Поздрав и от мен!
  • Типично за теб... :о)
    Поздрави от една нетолкова тъжна вече душа!
Random works
: ??:??