Тихата есен тихо дойде...
тихо заплака над голите клони.
Тих съм и аз, и тихо усмихнат,
във тихата есен сред клонките голи.
Бесилка виси си от вятър люляна,
луната е кръгла и много е тъжна,
точно през две е от облак заклана,
заплакала тихо, че ням е океана.
Кръстове черни, от небето увиснали,
стържат земята и рани оставят ù,
гробове разпарят и литват душите им
на мъртвите есени, тихо нагоре в безкрая.
© Йордан Серафимов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
