Жадно слънцето наднича
през златистите листа
и превръща ги с лъчите
в щедри, пламенни сърца.
Чакат вятъра съдбовен -
да поемат своя път
и с дъха си - жар да стоплят
тръпнещата земна гръд,
да се вихрят в танц любовен
като в сбъднат сън - мечта...
Не тъгувай, клон оголен:
пак ще дойде пролетта.
© Вилдан Сефер Всички права запазени