20.09.2019 г., 16:45

Е́сенна импресия... № 9

531 0 0

 

Е́сенна импресия... № 9

 

Хубавото време вече свърши́ –

зад завоя спряла Е́сента

носи от гората клон откършен

с о́ще не опадали листа...

 

А след нея, като шлейф венчален

облаци се влачат и мъгли́:

и пейзажа (някак си печален!) –

просто всеки миг ще завали́...

 

Ситен дъжд ще ръси монотонно

бавно, напоително дори:

вятърът ще вие гороломно

из обе́злисте́ните гори́...

 

Но и радост може би ще има

и ще ни разнежва Е́сента –

в дни когато става поносима

с цъфналите есенни цветя.

 

С щуро наплодилите дървета,

с всеки плод откъснат вечерта,

виждаме как в родната Планета

е предвидил Някой: Е́сента!...

 

Ще тъжим, естествено, за Лятото

с романтизма в топлите нощи́...

С вярата ни в чудеса, когато:

наши бяха всичките звезди...

 

... Идва край на хубавото време

и почти номадската любов

покрив трябва вече да се вземе:

за да се напали огън нов!...

 

Откъде́ обаче? – е въпроса –

с вечното: „Да бъдеш, или не!...“

Отговора Е́сента не носи,

а́ и няма как да го даде́!...

 

Може би от лятото назаем

и спестили в лудите нощи́

да получим, даже без да знаем,

сбъднати и звездните мечти!...

 

Може да „запретнем и ръкави“

и сами да си издигнем дом,

тъй дори сега ли го направим –

ще оставим в Бъдното подслон...

 

Няма вече лунните пътеки

да ни водят към безкраен бряг,

там където (странно!) може всеки –

лято да си пожелае пак...

 

Хубавото време вече свърши  

с тъжни мисли, а от тях боли!...

Северният вятър клони кърши –

тягостно досаден дъжд вали...

 

... И неволно правим равносметка:

за Живота, Любовта... За нас...

Сбъркахме ли нещо във „проекта“

и́ли просто е въпрос на шанс?...

 

... И какво ще е от тук нататък:

само дъжд, мъгли и ветрове?...

... Бо́же мой, поне да бъде кратък –

днес Сезона, който ни зове́!...

 

20.09.2019.

Есента

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...