19.10.2019 г., 7:52 ч.  

Есенна картина 

  Поезия » Пейзажна, Гражданска
851 5 12

Как красиво е, когато

есента нашарила гората

с месинговата си позлата;

 

а листата натежали,

от жарко лято прегоряли,

гоблени везат по  земята.

 

Кестени по тротоара

тупват в надпревара,

слънце в клоните блещука,

 

сред валма от облаци

като семафор дава

на циганското лято пътя;

 

а капчукът след дъжда

като ехо още капе-чука

с капките последни от улука;

 

в прегорялата трева,

блещукаща от капчици роса

пъплят охлюви едва-едва...

 

След усилно лято есента

в меланхолия света обля,

преходно към на баба Зима...

© П Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е! Есенно!
  • Паленка, толкова е красиво - есенен пейзаж, нарисуван с думи!! Стихотворението ти предизвика в мен умиление и наслада. То и браво да ти кажа е малко!
  • тази топла
    златна есен
    ражда всичко -
    от картина,
    през поеми,
    до песен!

    Благодаря ви, Иване и Ники!
  • Много красив стих Пепи!
    Браво!!!
  • За много поети есента е романтична... и ражда тя, ражда, поеми епични...
    Поздравления за стиха, Пепи!
  • Благодаря ви, че виждате с мен тази красота1
  • !!!
  • Сезоните минават пред очите,за да уталожат чувствата в душата...
  • Ех, тази есен! Какви красиви стихове ражда!
  • Картина с думи!
  • циганското лято е още тука,
    мълчалив е днес улука,
    да се радваме на слънцето игриво
    преди зимата със сняг да ни завива...

    Деница, благодаря ти!
    меланхолията, потопена в красота, си е направо блаженство! Поздрав!
  • Стана ми есенно и меланхолично
Предложения
: ??:??