Есенна картина
Как красиво е, когато
есента нашарила гората
с месинговата си позлата;
а листата натежали,
от жарко лято прегоряли,
гоблени везат по земята.
Кестени по тротоара
тупват в надпревара,
слънце в клоните блещука,
сред валма от облаци
като семафор дава
на циганското лято пътя;
а капчукът след дъжда
като ехо още капе-чука
с капките последни от улука;
в прегорялата трева,
блещукаща от капчици роса
пъплят охлюви едва-едва...
След усилно лято есента
в меланхолия света обля,
преходно към на баба Зима...
© П Антонова All rights reserved.
