Есенна палитра
Дърветата - горски сирени,
облечени в пъстра палитра,
от топлото слънце огрени,
са моята късна молитва.
С последното циганско лято
вървим по пътеката двама
в ели с хороводно стакато
далече от хорската драма.
Те своята нежност богата
предават ни в топлите длани.
Държим във ръцете съдбата,
с телата в прегръдка събрани.
И тази любов ще ни пази
през зими от лютите хали.
Нахлува на цветни талази
и есенни багри с нас пали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
