5 nov 2012, 15:34

Есенна палитра

  Poesía
2K 0 8

Дърветата - горски сирени,

облечени в пъстра палитра,

от топлото слънце огрени,

са моята късна молитва.

 

С последното циганско лято

вървим по пътеката двама

в ели с хороводно стакато

далече от хорската драма.

 

Те своята нежност богата

предават ни в топлите длани.

Държим във ръцете съдбата,

с телата в прегръдка събрани.

 

И тази любов ще ни пази

през зими от лютите хали.

Нахлува на цветни талази

и есенни багри с нас пали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...