Есенна палитра

Дърветата - горски сирени,

облечени в пъстра палитра,

от топлото слънце огрени,

са моята късна молитва.

С последното циганско лято

вървим по пътеката двама

в ели с хороводно стакато

далече от хорската драма.

Те своята нежност богата

предават ни в топлите длани.

Държим във ръцете съдбата,

с телата в прегръдка събрани.

И тази любов ще ни пази

през зими от лютите хали.

Нахлува на цветни талази

и есенни багри с нас пали.