Дърветата - горски сирени,
облечени в пъстра палитра,
от топлото слънце огрени,
са моята късна молитва.
С последното циганско лято
вървим по пътеката двама
в ели с хороводно стакато
далече от хорската драма.
Те своята нежност богата
предават ни в топлите длани.
Държим във ръцете съдбата,
с телата в прегръдка събрани.
И тази любов ще ни пази
през зими от лютите хали.
Нахлува на цветни талази
и есенни багри с нас пали.
© Елена All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
