Дърветата - горски сирени,
облечени в пъстра палитра,
от топлото слънце огрени,
са моята късна молитва.
С последното циганско лято
вървим по пътеката двама
в ели с хороводно стакато
далече от хорската драма.
Те своята нежност богата
предават ни в топлите длани.
Държим във ръцете съдбата,
с телата в прегръдка събрани. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up