koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
9.10.2020 г., 20:45 ч.

Есенна песен 

  Поезия
335 1 7

Всичко в двора ми утихна.

Даже спря и да вали.

Меко слънце се усмихна-

слънчев лъч връз мен свали.

 

Под небето аз оставам.

Този ден към нощ върви.

В залеза с лице заставам-

той в сърцето ми кърви.

 

Дюлите във двора греят,

като мънички луни.

С радост на дървото зреят...

Идват есенни слани.

 

Щъркелите отлетяха

там- към южните страни.

Нивите осиротяха.

Времето се захладни.

 

Лятото с тъга изпратих

по златистите листа.

Чувствата си аз разпратих

по цъфтежа на пръстта.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??