Есенна песен
Всичко в двора ми утихна.
Даже спря и да вали.
Меко слънце се усмихна-
слънчев лъч връз мен свали.
Под небето аз оставам.
Този ден към нощ върви.
В залеза с лице заставам-
той в сърцето ми кърви.
Дюлите във двора греят,
като мънички луни.
С радост на дървото зреят...
Идват есенни слани.
Щъркелите отлетяха
там- към южните страни.
Нивите осиротяха.
Времето се захладни.
Лятото с тъга изпратих
по златистите листа.
Чувствата си аз разпратих
по цъфтежа на пръстта.
© Никола Апостолов All rights reserved.
