Есенна приказка
зад девет планини в десета
окото на живота бе се свряло
в хралупата на горските джуджета
под корените на дъба бе спряло
по миглите му - лунен прах -
от нивата която плод бе дала
аз в мъката си сладостта му не видях
боях се да те пусна в неговото бяло
мъниците търкулнаха отнякъде
представата си за магическа утеха
и аз дълбах и дялах твърдите кори ...