Есенна приказка
Есенна приказка
зад девет планини в десета
окото на живота бе се свряло
в хралупата на горските джуджета
под корените на дъба бе спряло
по миглите му - лунен прах -
от нивата която плод бе дала
аз в мъката си сладостта му не видях
боях се да те пусна в неговото бяло
мъниците търкулнаха отнякъде
представата си за магическа утеха
и аз дълбах и дялах твърдите кори
разбирайки че в действието е успеха
аз бях причината а следствието - ти
каквото има да се случва ще се случи
за теб аз предстоя а ти си тук за да ме учиш
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красиво и осъзнато! Поздравления!
-
Тук винаги ми е било приятно да се отбивам! Стиховете ти ме грабват и аз искрено те поздравявам!
" каквото има да се случва ще се случи..." Така е! -
-
истинна приказка
-
Поздрави на теб и на този Живот, който знае къде да скрие окото си.
Wali/Виолета Томова/ -
Благодаря, за вярата в щастливия край на приказките, г-н bojenski (Иван Иванов) Някой ден ще разкажа и тази- за джуджетата. Сърдечни поздрави за всички!
-
И какво стана с джудженцата? Приказките имат щастлив край. Поздравления, принцесо!
-
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
"аз бях причината а следствието - ти
каквото има да се случва ще се случи"
!!! -
Благодаря!
-
насладих се на мъдрите ти приказни слова, Светле!!!
поздравления! -
Благодаря Ви!
-
Поздравления! В тези стихове витае приказната атмосфера
-
!
-
Хубава приказка!Поздрави и от мен!
-
Моите почитания, за думите и казаното с тях!
-
!!!
-
Така е, Райсън! )))
-
Тя, приказката, приказка отваря...)))
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
поздравявам те, мила Светлана..