Есенна приказка
Есенна приказка
зад девет планини в десета
окото на живота бе се свряло
в хралупата на горските джуджета
под корените на дъба бе спряло
по миглите му - лунен прах -
от нивата която плод бе дала
аз в мъката си сладостта му не видях
боях се да те пусна в неговото бяло
мъниците търкулнаха отнякъде
представата си за магическа утеха
и аз дълбах и дялах твърдите кори
разбирайки че в действието е успеха
аз бях причината а следствието - ти
каквото има да се случва ще се случи
за теб аз предстоя а ти си тук за да ме учиш
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
" каквото има да се случва ще се случи..." 
