Есенна приказка

Poetry » Other

916 0 20

Есенна приказка

зад девет планини в десета

окото на живота бе се свряло

в хралупата на горските джуджета

под корените на дъба бе спряло

по миглите му - лунен прах -

от нивата която плод бе дала

аз в мъката си сладостта му не видях

боях се да те пусна в неговото бяло

мъниците търкулнаха отнякъде

представата си за магическа утеха

и аз дълбах и дялах твърдите кори

разбирайки че в действието е успеха

аз бях причината а следствието - ти

каквото има да се случва ще се случи

за теб аз предстоя а ти си тук за да ме учиш

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

ами... просто приказно...
поздравявам те, мила Светлана..

2012-12-22T20:43:29+02:00
miasoul (Миа Сердарева)

Красиво и осъзнато! Поздравления!

2012-12-20T11:37:25+02:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Тук винаги ми е било приятно да се отбивам! Стиховете ти ме грабват и аз искрено те поздравявам! " каквото има да се случва ще се случи..." Така е!

2012-12-20T11:02:40+02:00
goredoly (Миглена Цветкова)

2012-11-16T12:52:50+02:00
Laska (Ласка Александрова)

истинна приказка

2012-11-15T09:47:45+02:00