smile1 (Валка)
449 4642
12.10.2011 г., 18:10 ч.  

Есенна притча 

  Поезия » Пейзажна
533 0 8

Плаче тополата с жълти листа -
златни, малки парици,
посипват есенна тиха тъга -
нанизи птичи по жиците.
Рони сълзи и капчукът навън,
маха с клони върбата,
плажът, унесен в есенен сън,
сънува отминало лято.
Тополата тихо шепне в нощта
приказка толкова стара,
по-стара от фара. Спря и дъждът,
а бризът се скри зад дувара.
Нейния шепот чувам така,
сякаш разказва ми мама
притчата, как е заченат Света
от кал и ребро на Адама.


 http://vbox7.com/play:7b0bf271de

© Валка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??