Есенна притча
Плаче тополата с жълти листа -
златни, малки парици,
посипват есенна тиха тъга -
нанизи птичи по жиците.
Рони сълзи и капчукът навън,
маха с клони върбата,
плажът, унесен в есенен сън,
сънува отминало лято.
Тополата тихо шепне в нощта
приказка толкова стара,
по-стара от фара. Спря и дъждът,
а бризът се скри зад дувара.
Нейния шепот чувам така,
сякаш разказва ми мама
притчата, как е заченат Света
от кал и ребро на Адама.
http://vbox7.com/play:7b0bf271de
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валка Todos los derechos reservados
