Плаче тополата с жълти листа -
златни, малки парици,
посипват есенна тиха тъга -
нанизи птичи по жиците.
Рони сълзи и капчукът навън,
маха с клони върбата,
плажът, унесен в есенен сън,
сънува отминало лято.
Тополата тихо шепне в нощта
приказка толкова стара,
по-стара от фара. Спря и дъждът,
а бризът се скри зад дувара. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up