Есенна рапсодия
ЕСЕННА РАПСОДИЯ
На пръст ухае и на мокра шума,
от север припълзя разчорлен мъх.
Защо не се побират само в дума
стремежите на краткия ми път?
Обрули вятърът без жал билата.
Какво ли иде и ми предстои?
Видях небесният мастилен паяк
как драсна първия си зимен стих.
Пашкулите ръждиви на брезата
напредох в тънки нишки тишина.
Наметна с пелерината си златна
дръвчето крехките ми рамена.
И явори – в любов поруменели,
изпратиха последните ята.
Дъждът прегърна нежните им трели
в шептежа на ранените листа.
Така обичам в есента да скитам,
да бъда стон в смълчания шубрак!
Потегля ли след време към звездите,
ще знам защо ще се завърна пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
