yotovava (Валентина Йотова)
2524 21221
1.09.2022 г., 20:57 ч.  

Есенна рапсодия 

  Поезия » Пейзажна
223 2 6

ЕСЕННА РАПСОДИЯ

 

На пръст ухае и на мокра шума,

от север припълзя разчорлен мъх.

Защо не се побират само в дума

стремежите на краткия ми път?

 

Обрули вятърът без жал билата.

Какво ли иде и ми предстои?

Видях небесният мастилен паяк

как драсна първия си зимен стих.

 

Пашкулите ръждиви на брезата  

напредох в тънки нишки тишина.  

Наметна с пелерината си златна

дръвчето крехките ми рамена.

 

И явори – в любов поруменели,

изпратиха последните ята.

Дъждът прегърна нежните им трели

в шептежа на ранените листа. 

 

Така обичам в есента да скитам,

да бъда стон в смълчания шубрак!

Потегля ли след време към звездите,

ще знам защо ще се завърна пак.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??