Есенна рапсодия
ЕСЕННА РАПСОДИЯ
На пръст ухае и на мокра шума,
от север припълзя разчорлен мъх.
Защо не се побират само в дума
стремежите на краткия ми път?
Обрули вятърът без жал билата.
Какво ли иде и ми предстои?
Видях небесният мастилен паяк
как драсна първия си зимен стих.
Пашкулите ръждиви на брезата
напредох в тънки нишки тишина.
Наметна с пелерината си златна
дръвчето крехките ми рамена.
И явори – в любов поруменели,
изпратиха последните ята.
Дъждът прегърна нежните им трели
в шептежа на ранените листа.
Така обичам в есента да скитам,
да бъда стон в смълчания шубрак!
Потегля ли след време към звездите,
ще знам защо ще се завърна пак.
© Валентина Йотова All rights reserved.
