6.10.2017 г., 0:58 ч.

Есенна соната 

  Поезия » Друга
853 3 3

Нежно с четка рисува,
твори в оранжево слънцето.
Тихо с флейта запява, 
засвирва сънено вятърът.
Листата си тръгват, отлитат –
късчета ефирни на времето.
Отиват на среща сезоните.
Там в юга топъл на вечното.
Търся прегръдка в уютното,
меко спокойствие и есенно.
А пътят с пътеки се слива,
изчезва плавно в безвремието.

© dreamsinrhymes Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??