Oct 6, 2017, 12:58 AM

Есенна соната 

  Poetry » Other
967 3 3
Нежно с четка рисува,
твори в оранжево слънцето.
Тихо с флейта запява,
засвирва сънено вятърът.
Листата си тръгват, отлитат –
късчета ефирни на времето.
Отиват на среща сезоните.
Там в юга топъл на вечното.
Търся прегръдка в уютното,
меко спокойствие и есенно.
А пътят с пътеки се слива,
изчезва плавно в безвремието.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© dreamsinrhymes All rights reserved.

Random works
: ??:??