Есенна соната
Звучи Шопен във трепета на падащите листи,
под акомпанимента на вятър есенен
и кърши клоните на мислите ми,
нашепвайки ми тъжни четиристишия.
В красивата мозайка на нападалата шума
дъждът отмива и последното зелено
и сякаш скри се зад дантелена завеса
земята, за да сънува своята раздяла.
Брезите са облечени като за сватба -
от светло жълто до златисто
и само широкополите ели разпръскват щедро
смолистите си сладки аромати.
Печално е небето, от мъка натежало
без песента на своите артисти.
А слънцето през облаци наднича
и тананика тихо есенна соната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
