Есенна тъга
Вървя по тесни тротоари,
навън царува есента,
аз гледам високите дувари
и обзема ме тъга.
Сякаш нещо си отива,
сякаш част от мене мре,
а природата почти заспива
и донася нови страхове.
Ситен дъждец завалява,
мокри моите коси
и летните спомени той удавя
с нежните свои сълзи.
А лятото е спомен,
тъй чужд и бездомен,
вървя, без да спирам,
но чак сега разбирам.
Защо така тъгувам
и защо все за едно бленувам,
може би защото с
любовта се сбогувам.
навън царува есента,
аз гледам високите дувари
и обзема ме тъга.
Сякаш нещо си отива,
сякаш част от мене мре,
а природата почти заспива
и донася нови страхове.
Ситен дъждец завалява,
мокри моите коси
и летните спомени той удавя
с нежните свои сълзи.
А лятото е спомен,
тъй чужд и бездомен,
вървя, без да спирам,
но чак сега разбирам.
Защо така тъгувам
и защо все за едно бленувам,
може би защото с
любовта се сбогувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Мотовили Всички права запазени
