Вървя по тесни тротоари, навън царува есента, аз гледам високите дувари и обзема ме тъга. Сякаш нещо си отива, сякаш част от мене мре, а природата почти заспива и донася нови страхове. Ситен дъждец завалява, мокри моите коси и летните спомени той удавя с нежните свои сълзи. А лятото е спомен, тъй чужд и бездомен, вървя, без да спирам, но чак сега разбирам. Защо така тъгувам и защо все за едно бленувам, може би защото с любовта се сбогувам.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.