Jan 27, 2007, 10:11 PM
Есенна тъга
Вървя по тесни тротоари,
навън царува есента,
аз гледам високите дувари
и обзема ме тъга.
Сякаш нещо си отива,
сякаш част от мене мре,
а природата почти заспива
и донася нови страхове.
Ситен дъждец завалява,
мокри моите коси
и летните спомени той удавя
с нежните свои сълзи.
А лятото е спомен,
тъй чужд и бездомен,
вървя, без да спирам,
но чак сега разбирам.
Защо така тъгувам
и защо все за едно бленувам,
може би защото с
любовта се сбогувам.
навън царува есента,
аз гледам високите дувари
и обзема ме тъга.
Сякаш нещо си отива,
сякаш част от мене мре,
а природата почти заспива
и донася нови страхове.
Ситен дъждец завалява,
мокри моите коси
и летните спомени той удавя
с нежните свои сълзи.
А лятото е спомен,
тъй чужд и бездомен,
вървя, без да спирам,
но чак сега разбирам.
Защо така тъгувам
и защо все за едно бленувам,
може би защото с
любовта се сбогувам.
© Вили Мотовили All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Красиво е!
-
Много хубав стих, Вили!!! Поздрави и добре дошла!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
