Есенната клошарка
Аз си имам треви и орехи.
Имам лятна рогозка – мокра.
Моя дом ветрове го събориха
и си търся листо за покрив.
Мен ми стига обелка лимонена
и тръпчива – от слънце лятно.
Аз си нося торба със спомени,
и тая̀ водорасло в косата.
Други вече си пълнят чашите,
и измислят елхи, снежинки...
Аз държа есента за опашката
и я грея, да не настине.
Вечно прося трохи от топлото
и се храня с огризки от шарки.
Гоня всички охранени облаци.
Аз съм есенната клошарка.
12. 2013 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Иванова Фьон Всички права запазени
