Есенната клошарка
Аз си имам треви и орехи.
Имам лятна рогозка – мокра.
Моя дом ветрове го събориха
и си търся листо за покрив.
Мен ми стига обелка лимонена
и тръпчива – от слънце лятно.
Аз си нося торба със спомени,
и тая̀ водорасло в косата.
Други вече си пълнят чашите,
и измислят елхи, снежинки...
Аз държа есента за опашката
и я грея, да не настине.
Вечно прося трохи от топлото
и се храня с огризки от шарки.
Гоня всички охранени облаци.
Аз съм есенната клошарка.
12. 2013 г.
© Мария Иванова Фьон All rights reserved.
