Есенни чувства
... И чувствата ни стават все по-зимни...
Оголени от падащи листа.
В износен съд до гаснещи камини
линеят късни есенни цветя.
Мечтите ни са бледи, прозаични.
И все по-тихо стъпва радостта.
Не топли... А в поредното "обичам"
прозира незатихваща тъга.
Дори и болката е поносима,
когато стане есенна кръвта.
Пред прага на настъпващата зима
все още търсим цигански летá.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
