Всяка вечер, всеки ден непрекъснато шептят
и по улиците скитат, обръщат се и шумолят.
Леденият вятър носи ги навред
и не спира, не поглежда, вее все напред.
Жално, жално те шумят усещат недоволството на хората,
но не могат да се спрат - сбогуват се с природата.
© Мартина Георгиева Всички права запазени