Есенни магии
Накичила се още в утринта
с най-тънката сребристобяла дреха,
пристига феята на есента
и гизди със слана треви, дървета.
И те искрят под нейния воал…
Замръзнали усмивки се люлеят.
Но тази красотата като кинжал
пробола е телата им… Немеят...
И ние онемяваме със тях…
Щом слънчевият лъч стопи сланата –
отронили телата, те летят
надолу… към смъртта си на земята…
Красива смърт! Обичам есента.
Магията ù носи ми утеха…
Но някой ден ако се преродя,
ще стана лист от есенната дреха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
