16.12.2022 г., 13:18  

Земята

675 4 4

    Земята

Велики създания тя е родила

и  с обич им давала сила, закрила!

        ***

Планетна пътека

Тя лесно намира,

с Теб приказно, леко,

лети през Всемира!

С вълшебните песни,

към Бог в небесата

и звуци чудесни

на „Лунна соната“!

Маестро Бетховен

преминал чертата –

пред избор съдбовен –

отвъд глухотата!...

     На гения слава

     от Бога се дава!

 

23:20 часът, 29 ноември 2022

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на двамата читатели, които прочетоха и поставиха в "любими", " Земята"!
  • От сърце ти благодаря , Скитница, за посещение и коментара! Трогнат съм. Бог да те благослови! Желая ти всичко най-хубаво!
  • Да, Бетовен е бил гений не само за времето си, но и днес! А "Лунната соната" е истински шедьовър! Хубаво посвещение се е получило, Иван! Поздравявам те!
  • ИНФОРМАЦИЯ! За Бетховен е писано много! Писали са и автори в Откровения. Идеята за стиха дойде случайно. Една вечер, опитвайки се да напиша нещо за природата, за Земята, която търпи Човечеството, на което е дала подслон да живее, а то за благодарност, раздира гръдта ѝ със снаряди, бомби, войни. А тя е жива и нейния дух страда. Плаче майката Земя без глас, но няма кой да чуе плача ѝ! И случайно или не, при търсене на подходяща рима дойде "соната", "Лунна соната". Разрових в библиотеката си и попаднах на находка – биографичния роман на Алфред Аменда – "Апасионата", за който все не намирах време да прочета. Така се роди този стих. Днес е рождената дата на гения Бетховен, 16 декември 1770 г..
    Благодаря на Димитрина, която първа прочете и добавка в "любими" стиха! Хубава вечер, Димитрина!

Есенни мотиви. II. Помирение

Когато почука
неканено злото,
ти търсиш пролука
и път към доброто.
В едно неделимо, ...
1K 8 11

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...