16 dic 2022, 13:18  

Земята

671 4 4

    Земята

Велики създания тя е родила

и  с обич им давала сила, закрила!

        ***

Планетна пътека

Тя лесно намира,

с Теб приказно, леко,

лети през Всемира!

С вълшебните песни,

към Бог в небесата

и звуци чудесни

на „Лунна соната“!

Маестро Бетховен

преминал чертата –

пред избор съдбовен –

отвъд глухотата!...

     На гения слава

     от Бога се дава!

 

23:20 часът, 29 ноември 2022

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на двамата читатели, които прочетоха и поставиха в "любими", " Земята"!
  • От сърце ти благодаря , Скитница, за посещение и коментара! Трогнат съм. Бог да те благослови! Желая ти всичко най-хубаво!
  • Да, Бетовен е бил гений не само за времето си, но и днес! А "Лунната соната" е истински шедьовър! Хубаво посвещение се е получило, Иван! Поздравявам те!
  • ИНФОРМАЦИЯ! За Бетховен е писано много! Писали са и автори в Откровения. Идеята за стиха дойде случайно. Една вечер, опитвайки се да напиша нещо за природата, за Земята, която търпи Човечеството, на което е дала подслон да живее, а то за благодарност, раздира гръдта ѝ със снаряди, бомби, войни. А тя е жива и нейния дух страда. Плаче майката Земя без глас, но няма кой да чуе плача ѝ! И случайно или не, при търсене на подходяща рима дойде "соната", "Лунна соната". Разрових в библиотеката си и попаднах на находка – биографичния роман на Алфред Аменда – "Апасионата", за който все не намирах време да прочета. Така се роди този стих. Днес е рождената дата на гения Бетховен, 16 декември 1770 г..
    Благодаря на Димитрина, която първа прочете и добавка в "любими" стиха! Хубава вечер, Димитрина!

Есенни мотиви. II. Помирение 🇧🇬

Когато почука
неканено злото,
ти търсиш пролука
и път към доброто.
В едно неделимо, ...
1K 8 11

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...