1.10.2009 г., 20:53 ч.

Eсенни сенки на тишини* 

  Поезия » Друга
5.0 / 8
1000 0 16

Тишината мълчи,
тишината  говори,
става в ранни зори,
спуска есенни щори,
в тишините пролука
е намерил дъждът - 
гръмко пее в улука,
с капки ниже ръба
между лято и есен,
между смях и сълзa,
и носът му овесен е,
щом си тръгне в нощта...

Тишината мълчи,
тишината  говори,
гледа празно встрани 
висналите  простори,
в тишината отеква
ехо от синева,
тъмен ясен се сепва,
лист отронва с тъгa...

Тишината мълчи,
тишината  говори,
постои, постои,
ех, какво ли да стори...
... в утрото съучастно,
в сянката на дъжда
търпеливо, негласно
с тишина се тешат
мокрите ни клепачи, 
мръзнещите ръце,
как се стопля обаче
втишинено сърце?

* На Зинка

© Дора Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
  • Нарисувай ме! Първо със точици, после трябва да свържеш контурите. Но не бързай! Не бързай, художник...
  • Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Още произведения »