Eсенни сенки на тишини*
Тишината мълчи,
тишината говори,
става в ранни зори,
спуска есенни щори,
в тишините пролука
е намерил дъждът -
гръмко пее в улука,
с капки ниже ръба
между лято и есен,
между смях и сълзa,
и носът му овесен е,
щом си тръгне в нощта...
Тишината мълчи,
тишината говори,
гледа празно встрани
висналите простори,
в тишината отеква
ехо от синева,
тъмен ясен се сепва,
лист отронва с тъгa...
Тишината мълчи,
тишината говори,
постои, постои,
ех, какво ли да стори...
... в утрото съучастно,
в сянката на дъжда
търпеливо, негласно
с тишина се тешат
мокрите ни клепачи,
мръзнещите ръце,
как се стопля обаче
втишинено сърце?
* На Зинка
© Дора All rights reserved.
