Тишината мълчи,
тишината говори,
става в ранни зори,
спуска есенни щори,
в тишините пролука
е намерил дъждът -
гръмко пее в улука,
с капки ниже ръба
между лято и есен,
между смях и сълзa,
и носът му овесен е,
щом си тръгне в нощта... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up