24.09.2013 г., 20:31

Есенни случвания

542 0 0

Есенни случвания

 

Събирам думите си боси

скитали в цветната есен.

Събирам ги в сълзата

на моя свят болял.

Съшивам, вписвам усещания,

слънцеслучвания и дъждостишия.

Когато думите боси приседнат

на ръба на настръхналото време,

когато разстояния пресичат пътища.

Тогава от нежност притихвам,

потъвам в прегръдката на топлия залез.

Тогава отдавам се зашеметен

на ласките на две горещи ръце

в онзи сакрален миг на свечеряване.

Лудости сбъдвам и онемявам...

от обичане. И се случвам.

 

©Ванко Николов(Starkmaster®vn)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...