15.10.2014 г., 11:03

Есенно

806 0 1

не съм те целувала от

предишното пожълтяване на

листата;

местата,

на които редовно се срещаме, 
са единствено сънищата ми;

съжалявам;

обещавам,

че след есен и половина ще ти

позволя да ме гледаш в

очите;

мъглите,

в които ще крием 

откраднатните целувки, ще се

издигат;

ще мигат

клепачите, мигли до мигли;

ще настъпи 

лято,
когато

тъкмо ще съм се влюбила

в теб за пореден

път;

светът

не е обагрен в зеленото на

очите ти - летен

нюанс;
няма баланс
между сезоните ми

откакто те 

няма; 
все есен е,

а всяка есен е предназначена

за двама 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. С. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...